Сноумен


Слушам я за кой ли път,една и съща тъжна.

Камбанен звън за край и пак, и пак, и пак.

Снежинките валят в съцето ми,

натрупват се, стопяват се и пак валят.

Едва ли имам спомен друг освен следснежниковата кал.

Стопени спомени, кишавица от мисли,

страх от лед, пронизващ звук,

и студ,

отпускащ смъртоносен студ.

Изневяра


Винаги боли.

Дори да се заричам

и да се моля никога да не забравя.

Пак боли,

дори не е тъжно,

и смешно не е,

дори не искам да забравя.

Пак боли

от твойта изневяра.

На дъното


Ще се спасим ли, моля те?

Едва ли. Не вярвам в чудеса.

Седим и пробваме на интервали

Да преобърнем нашата съдба.

***


-Ти си моят Арлекин,
Тъжният клоун на моята душа.
Чувам смеха ти дълбоко във мен,
-Сълзите са твои, Пиета.

Балони


Разбити пътища ни свързват,

разбити са сърцата ни

и в дупки целите,

и мисля си, че ще ни липсват полети

в  продупченото ни небе от самолети.

Отвързани, със скъсани въжета,

летим като балони пълни с хелии

по порива на вятъра изгубени.

Мечтаехме да сме ракети, защото

стремежът на балоните не е небето,

те искат само да се чувстват празни,

 високо и далече над нещата. 

Откъснати от тежестите,

обвързващи ги със земята.