Един стих, който често си спомням напоследък…


Нека Кемъл разнесат с ехото този спомен, който ме мъчи… спомена за теб.

 

На разсъмване щом разпозная
потопения в изгрева хребет,
още първата мисъл е тая,
че не трябва да мисля за тебе.

И през целия ден, вероломна,
тя, където отида, ме дебне
и каквото да правя, напомня,
че не трябва да мисля за тебе.

А когато нощта е надвисла
всяка болка в сън да обсеби,
аз не мога да спя и все мисля,
че не трябва да мисля за тебе

Блага Димитрова

Scorpions -Back To You


Позволи ми да продължа,

натам където води сърцето ми.

Аз те пуснах и сега не искам

да виждам сълзи по лицето ти.

 

Jealous hearts are wild, oh so wild
Like a raging storm
Jealous hearts are blue, oh so blue
When all the dreams are gone
Maybe we were born to lick honey from a thorn
But I don’t think it’s true at all

Jealous hearts are high, oh so high
On emotions oh yeah
Jealous hearts are deep, oh so deep
Deep like an ocean oh yeah
May be we were lost without feelings in a dust
But I’ll be there the day I’ll fall

Wherever I go (wherever I go)
Wherever I go (wherever I go)
Wherever I go (wherever I go)
The road takes me home to you

Jealous hearts are wild, oh so wild
Just all darken blue
Jealous hearts are red, so dark red
Just like roses oh yeah
Maybe we were born to lick honey from a thorn
But I don’t think it’s true at all

Wherever I go (wherever I go)
Wherever I go (wherever I go)
Wherever I go (wherever I go)
The road takes me home to you (back to you)

Yeah, yeah
There’s a lonely guy
Who’s sitting on a cloud
Who only wants to be with you

Maybe we were born to lick honey from a thorn
But I don’t think it’s true at all

Wherever I go (wherever I go)
Wherever I go (wherever I go)
Wherever I go (wherever I go)
The road takes me home to you (back to you)
Wherever I go (wherever I go)
Wherever I go (wherever I go)
Wherever I go (wherever I go)
The road takes me home to you
Back to you

Бягство


Устата ми е суха и очите също,

ръцете – студени са, пропукано и ледено сърце,

едно остана само в мене,

и бягството с въпроса „Накъде?“.

Вземи ме в своите прегръдки,

приюти ме и стопли ме някак,

ще вярвам, че избягала съм чак до теб

но нека да си мой докрай и без остатък.

Стопли това изстинало сърце.

 

Сломена съм от толкова лъжи


Сломена съм от спомени, в които

усещам силата на твоите ръце,

докато криеш СМС-ни телефони,

и тихо разговаряш в коридора.

 

Сломена съм от спомени, в които

играеш със косите ми като дете,

докато бяга погледа ти от очите ми

и крие се във тъжното лице.

 

Сломена съм от люлката, в която

люля ме толкова години,

между предателство и вярност,

любов и тишината помежду ни,

 

мълчана само със надеждата

да не ми кажеш, колко си далече

от нашите мечти и бягства,

музиката, нашите копнежи.

 

Сломена съм от толкова лъжи,

надежди, нощните стенания,

и воплите с които се събуждах,

обляна в сълзи в твоите обятия.

 

Не те разбирам, сам не се разбираш,

защо погуби толкова години,

в една и съща тъжна равносметка:

лъжата не изгражда връзка

 

и няма смисъл да сме двама,

загубени в потока на годините,

докато тя ти пише и те чака,

с надежда да не стигне до лъжите.

1-1-2011г., 3.30 ч.


Намери ми думи на обич, годино,

намери ми сърце САМО за мен!

Моля те, прати ми някой да ме обича,

и да бъде до мен ВСЕКИ ден!

Аз ще ти дам пък в замяна,

една наранена душа,

няколко спомена тихо скътани

и своята светла тъга.

Дари ме със сила и здраве,

напред по верния път да вървя,

аз искам само обич да давам,

и себе си с любов да даря!

 

Коледа с Pavane


Днес нещо много любимо, като всеки ден. Надявам се да не е така тъжно както предишните, не че днес е по-весел ден, просто се уморих да съм тъжна.

Тази музика е като нежна и страстна любов. Пожелавам я на всеки от вас!

2010 та КОЛЕДА…

Коледа идва, но аз съм разсечена на две.

Коледа е тук, но аз съм изгубено в гората дете.

Коледа ще дойде за всеки без мен.

Просто не желая за мен да има Коледен ден.

Ще ви раздам своята Коледа

искам да получи всеки своя пай.

И своята любов- ще ви раздам.

Вземете я и се обичайте безкрай…

 

 

Сбогом /на Б./


С теб пропуснахме хиляди залези

и не събудихме милиони слънца.

Някой чака тебе пред вратата ни,

която става само моя от сега.

Бавно отвори я,

залеза зад теб ще те изпрати.

Целувам те, сбогом, обич моя,

вратата ни е рамка на смъртта .

15 ноември 2010 г.