Бягство


Устата ми е суха и очите също,

ръцете – студени са, пропукано и ледено сърце,

едно остана само в мене,

и бягството с въпроса „Накъде?“.

Вземи ме в своите прегръдки,

приюти ме и стопли ме някак,

ще вярвам, че избягала съм чак до теб

но нека да си мой докрай и без остатък.

Стопли това изстинало сърце.

 

Advertisements

Вашият коментар

Please log in using one of these methods to post your comment:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s