Сломена съм от толкова лъжи


Сломена съм от спомени, в които

усещам силата на твоите ръце,

докато криеш СМС-ни телефони,

и тихо разговаряш в коридора.

 

Сломена съм от спомени, в които

играеш със косите ми като дете,

докато бяга погледа ти от очите ми

и крие се във тъжното лице.

 

Сломена съм от люлката, в която

люля ме толкова години,

между предателство и вярност,

любов и тишината помежду ни,

 

мълчана само със надеждата

да не ми кажеш, колко си далече

от нашите мечти и бягства,

музиката, нашите копнежи.

 

Сломена съм от толкова лъжи,

надежди, нощните стенания,

и воплите с които се събуждах,

обляна в сълзи в твоите обятия.

 

Не те разбирам, сам не се разбираш,

защо погуби толкова години,

в една и съща тъжна равносметка:

лъжата не изгражда връзка

 

и няма смисъл да сме двама,

загубени в потока на годините,

докато тя ти пише и те чака,

с надежда да не стигне до лъжите.

Advertisements

Вашият коментар

Please log in using one of these methods to post your comment:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s