Хей, народе, насам, ела, не се връщай.

Палячото пак е на сцената с нас!

Вижте перуката смешна, червения нос!

И как смешно се пули и пита „Защо?“

го замеряте с присмех и жал.

Какво ще му казвате, няма причина

да бъде обичан, да бъде желан,

та той е Палячо, един Арлекино,

с перука от вълна и нос зачервен.

Не виждате мисля сълзата изписана,

голямата черна и сочна сълза

на бялата буза, на лицето ухилено.

Палячо това е, набий го сега.

Насмейте се, облекчете

душите си безизходни, тъжни тела,

идете си в къщи, ракийка си пийнете,

боцнете салатка и после сложете и ваште рога.

Advertisements

Вашият коментар

Please log in using one of these methods to post your comment:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s