Ти винаги си с мен


Като мост над бурната река

ти ми даваш път, за да продължа.

Не мога тук да спра,

на този бряг с върби надвиснали

над тъмните води

и с толкова копнеж в душата

по отминалите дни.

Като мост над дълбоката вода

по теб ще мина и по тебе ще вървя.

ти си пътят, светлината и създателя

на моята измъчена душа.

На Теб благодаря!

Advertisements

Вашият коментар

Please log in using one of these methods to post your comment:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s