Син талисман


 

Но днес пак съм цяла
и без тебе – вече ям, вече спя.
Днес пак завъртя се света
край мен край сърцето от лед.
Да днес пак съм цяла,
вече мога да живея така.
Днес пак като мъдра река
вливам се в себе си.

Ти си тръгваш оплетен във истини,
моят поглед ти е син талисман.
Тук там смях е разпилян,
смях се на себе си пак.

Всеки спомен гаси се на тръгване
за са пазим любовта от щети.
Дали бяхме аз и ти
сбор от телата си?

Не не пробвай спести си усмивката,
много устни се отварят така.
Виж сам маха ти с ръка
другият край на ноща.

Като примка се спуска сълзата ми
не не искам да изпитваш вина.
След теб всяка тишина
е пълна с очакване.

Advertisements

Вашият коментар

Please log in using one of these methods to post your comment:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s