Писък


Понякога се чувствам като  писък!
Затварям  очите си и слушам.
Това е времето когато,
съм съвсем сама и чувам тишината.
И единственото нещо, което знам
е името на този град и че вероятно ще ти липсвам.

Не след дълго ще се прибереш, ще легнеш уморен.
Но до това далечно време ще усещам дъха си леден,

очите си като кинжали, сърцето си като звезда.

Стъпките ти ме превръщат в писък!

Advertisements

Вашият коментар

Please log in using one of these methods to post your comment:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s