Искам да ти кажа


Михаил Белчев

Спъват ме листата, по които вървя,

голи клони зъзнат над мен и чакат.

Пак ли тях луната ще прегърне в нощта,

пак ли птици някъде ще заплачат?

Нищо, че е тъмно и студено сега,

искам тази нощ нещо да ти кажа.

Нищо, че ме пари по лицето сълза,

искам тази нощ нещо да ти кажа.

Мойта съдба ми дава сили да те забравя,

без да ми тежи,

и в самотата имам песни на самодива,

те осъмват в мен.

Тръгвам срещу вятъра, сред гора от ръце,

твоето лице тъй далеч остава.

Кой ще ме прегръща отсега и къде?

Никога това няма да узнаеш!

Advertisements

Вашият коментар

Please log in using one of these methods to post your comment:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s