Стъпка по стъпка


Искам да споделя едно стихотворение, което прочетох случайно във вестник „Стандарт“ в броя от 19 юни 2009 г. Стихотворението е на Богомил Райнов, който пишеше прекрасни романи, но както се оказва и страхотна поезия. В памет на писателя и поета и защото стихът е великолепен и го чуствам толкова близко до моето усещане за живота и смъртта:

Стъпка по стъпка

Човек от раждането почвал да умира-

такъв е, казват, земният ни дял.

Не ща с устойчивост да парадирам,

но и до днес не съм съвсем умрял.

И то ще стане, но защо да бързам.

Изчаквам бъдещето примирен.

Щастлив,че краят ми е в кърпа вързан,

умирам постепенно ден след ден.

Най-бързо май загубих обоняние.

Какво предимство, ако си гнуслив-

сред този бит, тъй беден на ухания

и тъй богат с противни миризми.

Наскоро почнах и да оглушавам,

сега приучвам се да бъда ням.

Във тия дни на нетърпима врява,

най-мъдро е да си говориш сам.

Замира вече туй влечение

към топли връзки с някоя жена

и към дотегналото упражнение,

наричано с различни имена.

Не ме гнети отслабващата памет:

защо ми е да помня тоз живот,

изпълнен с толкова заблуди и измами.

Забравата- какъв гръмоотвод!

А поради отслабващото зрение

светът все повече изглежда сън.

Затуй развивам ценното умение

да гледам себе си, а не навън.

Смъртта, когато дойде закъсняла,

ще види върху стария диван

едно съвсем излишно вече тяло,

напуснато от своя квартирант.


Advertisements

Вашият коментар

Please log in using one of these methods to post your comment:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s