Спор


Сърцето ми ражда мечти.
Разумът спори: -Напразно!
Недей да твориш!

– Трябва да мечтая,човече,
да имам илюзии.
За Бога, наистина искам!

Опустошена, празна, наивна-
какво от това?
Илюзии трябва да има.

-Ако мечтите се сбъднат,
тогава плачи.
Щом това е, което те прави щастлива.

-Полека, полека,едвам
успявам да впиша деня си,
в толкова много беди.

-Това е живота,
мечтите напразни изтрий
със сълзи. И продължи.

Advertisements

Вашият коментар

Please log in using one of these methods to post your comment:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s