Сноумен


Слушам я за кой ли път,една и съща тъжна.

Камбанен звън за край и пак, и пак, и пак.

Снежинките валят в съцето ми,

натрупват се, стопяват се и пак валят.

Едва ли имам спомен друг освен следснежниковата кал.

Стопени спомени, кишавица от мисли,

страх от лед, пронизващ звук,

и студ,

отпускащ смъртоносен студ.

Advertisements

2 thoughts on “Сноумен

  1. Леле, Oldfirefly, в най-голямата жега какъв лед си сътворила! С твоята поезия ти се спускаш надълбоко – много, много надълбоко. Знаеш ли, че Графът започна тъй наречената „Раздумка“ и първата тема в нея стана темата за душата. Сега я нищим и разгадаваме що е това душа. Ако искаш, можеш да се включиш. Защото поетите са в най-пряк досег с тази материя (и аз се имам донякъде за поет 😀 ). Ето тук е Генералната тема:
    http://vascont.wordpress.com/2008/06/05/generalnata-tema/
    а от нея следват много производни, дано успееш да ги проследиш всичките!

  2. Благодаря, Диана! Ще прочета дискусията – темата е вълнуваща. И обемна.
    Жегата само поти телата ни, друго препотява или сковава душите ни. Но това, разбира се, е известно.
    Ще се видим на „Раздумка“, а и времето се разхлади и поваля. Желая ти хубави летни дни!

Вашият коментар

Please log in using one of these methods to post your comment:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s