Вече час с теб стоим над чаши с кафе


Вече час с теб стоим над чаши с кафе,
на дъното им – продънено черно небе.
Не искам да знам за какво ми говориш,
нито дори тук ли си, или не.
Зная само, че кафето горчи
и няма смисъл във всичко това,
творим с теб празноти,
празни места в сърцата,
в ума, един цял Космос
от празни неща.Дори мисля си, не съм тук,
изобщо ме няма. Аз съм празна от теб.
Още глътка горчиво кафе,
цигари- последен пакет.Тръгвам си, по-лека от хладния въздух,
по-силна от топлия вятър, 
както казваш – все празни неща са това,
и едно празно слънце изгрява
с оранжев цвят след нощта.
Advertisements

Вашият коментар

Please log in using one of these methods to post your comment:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s