Шепот


Спри да дишаш, моля.
Затвори очи.
Не усещай мирис, нито вкус.
Сега почти заспи.
Къде си? Как успя да стигнеш тук?
Докосна те Смъртта. Едва ли
мислеше да оцелееш.
Но ти успя.
Не дишай още, моля.
Не усещай нито мирис,
нито вкус…
Не усещай нищо.
Само аз съм тук.

Не искаш да умираш,
не искаш да останеш с мен?
Свободен си. Отивай.
Боли?
Нали си жив…

17 Януари 2007, 09:53
Advertisements

One thought on “Шепот

  1. Old Firefly, хубаво пишеш. Странни мисли те вълнуват, но така е в поезията – само друг поет може поне да си въобрази за какво става въпрос.

Вашият коментар

Please log in using one of these methods to post your comment:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s