Нож


Такава тежка вечер!
Думите и режат като нож
парчета от сърцето ми,
разпилени по целия под
на тясното ни жилище
претрупано със вещи и с обиди
и единствено, което ни събира,
за да можем да сме заедно,

защото всъщност се обичаме.
Защото аз всъщност ги обичам.
Спойката им е същото това сърце,
разрязано, на пода разпиляно.
Събирам го по малко,
дано намеря всичките парчета,
те имат нужда от това
да го съшия
и успокоя.
Да го нарежат утре пак.

Advertisements

Вашият коментар

Please log in using one of these methods to post your comment:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s