Заскрежено


Снегът проскърцва под нечии стъпки бързи,

прозорецът е моят свят и с мокри снежни пръсти

рисувам твоето лице върху платното снежно,

извайвам твоя силует със дъх горещ,

пропуква се една висулка, дълго пада,

картината ми прекосява, рисувана със скреж.

Дали не мислиш, че забравям

прегръдката ти топла?

Забрави ти, ако можеш, телата ни, обвити в пара,

стъпките на прага, студения радиатор, покрит с мокрите ни дрехи.

За миг обръщам гръб към теб, остава снимка-

парченце от деня, запазено до следващата ни гореща среща.

Advertisements

Вашият коментар

Please log in using one of these methods to post your comment:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s