Слушам я за кой ли път,една и съща тъжна.
Камбанен звън за край и пак, и пак, и пак.
Снежинките валят в съцето ми,
натрупват се, стопяват се и пак валят.
Едва ли имам спомен друг освен следснежниковата кал.
Стопени спомени, кишавица от мисли,
страх от лед, пронизващ звук,
и студ,
отпускащ смъртоносен студ.
Леле, Oldfirefly, в най-голямата жега какъв лед си сътворила! С твоята поезия ти се спускаш надълбоко – много, много надълбоко. Знаеш ли, че Графът започна тъй наречената „Раздумка“ и първата тема в нея стана темата за душата. Сега я нищим и разгадаваме що е това душа. Ако искаш, можеш да се включиш. Защото поетите са в най-пряк досег с тази материя (и аз се имам донякъде за поет
). Ето тук е Генералната тема:
http://vascont.wordpress.com/2008/06/05/generalnata-tema/
а от нея следват много производни, дано успееш да ги проследиш всичките!
Благодаря, Диана! Ще прочета дискусията – темата е вълнуваща. И обемна.
Жегата само поти телата ни, друго препотява или сковава душите ни. Но това, разбира се, е известно.
Ще се видим на „Раздумка“, а и времето се разхлади и поваля. Желая ти хубави летни дни!